Историята живее в спомените – там умират и героите, там се раждат митовете и легендите. Следите от спомените са като стъпки в пясъка – водата може да ги отмие, вятъра да ги заличи, времето да ги премахне накратко те са нетрайни.
А там живеят героите, там живеят хубавите и ужасните мигове свързани с нас или с цялото човечество на планетата. Говорим си за кратката памет на хората, а нима тя не е продуциран модел на манипулация на хомо сапиенс на днешното време?
Социалните мрежи са един паралелен свят, в който съществуваме, мислейки си, че живеем в него. Там всеки един от нас трупа архив – спомени на тази дата преди една година и всякакви такива – кой има рожден ден и имаме история създадена от спомени. Това е един социален експеримент, който сближавайки ни отдалечава един от друг и докато градим мостове строим дувари – стени. И така стените са тези наши лица за пред обществото и на тях показваме какви искаме да изглеждаме пред приятелите ни в социалните мрежи и така престореното и фалшивото взема връх в нашият социален статус.
Фалшивата новина се превръща в начин на живот и модел на подражание. И така фалшиви политици манипулират обществото, стремейки се да създадат усещането, че няма корупция, нали? Фалшивите спомени създават фалшивата история, в която се раждат и умират фалшивите герои. Когато виртуалният свят взима връх над нормалният и лимитът от приятели ти е на предела и на Нова година си сам с кучето си работата не е добре! Силни сме на маса, силни сме във Фейсбук, но на дела сме чужди вече и на себе си. И така хилядолетната история на една планета е подложена на манипулация и монтаж в съзнанието на хората. Ерозията на спомените ни в прегръдката на виртуалното усещане за популярност може да се квалифицира като заболяване – вирус от който боледува целият свят без значение на етнос и религия, без значение от географското му разположение.
Манипулиране на спомените ни, фалшивата история и липсата на социални правила прави системата един паралелен океан, в който всеки плува на някъде без посока и рано или късно системата може да го изтрие с едно изречение, че нарушава правилата на общността. Коя общност и кой решава?
Искаме промяна, но кой и как извършва тази промяна в съзнанието ни, в умът ни, в историята и в спомените ни някой задава ли си този въпрос? Стигнахме до там, че добре, че са фалшивите новини за да можем да си кажем някоя истина. Спомените в тях живеят героите на своето време, но и там умират и днес всички които нацията манипулират там ще загинат в спомените на обществото, а обществото вече не почива на стандартите на миналото, а то оцелява в настоящето. Не можем да изхвърлим боклука от властта, но можем да изхвърлим информационният боклук от нашият свят!
От: fakenews
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Декларацията за поверителност